автор: joy_angels

* Никой не обича родината си, защото е голяма, а защото е негова


Не те обичат, град мой роден...
Обичат да живеят върху изпития ти лик,
вените ти да задръстват със холестерол оловен,
да те ругаят вкупом за клошарския ти вид

и за смрадта да те ругаят, за мъртвите ти птици,
за кучетата по петите ти и за прахта,
за свитите юмруци, за разширените зеници
и по принуда да се крият в джобовете ти от студа...

Не те обичат пришълците, роден град,
защото спомняш красотата - с ужаса си днес -
на онова, което са оставили заради залък хляб
(къде си чул рецепта за погача с стрес?)

Не те обичат вече твоите, комай,
защото никога не ще те имат както преди време -
със люляците, с парковете, с жълтите трамваи
и с фьона галещ, докато подремваш.

Обречен си на нелюбов, мой роден град,
а всъщност нямаш никаква претенция...
Звъня на спешна помощ, звъня и пак, и пак...
Накрая вдигат: “Денонощна траурна агенция...”