автор: anelim

Перфектните хора
рядко имат перфектни тела...

Със сияен дух и красива душа
най-често нахлузват вехти
раздърпано-артистични палта.
Нагоре по стръмното
теглят не човек или два –
неистово дърпат, в полет отлепват
цяла кохорта уморени,
отчаяни, объркано-озлобени
близки на своите сърца.
Изхвърлят баласта
от обиди и спомени жалки;
пренебрегват травми
и проблеми, дори не малки...
Сързераздирателната
човешка трагедия
с усмивка и вяра
превръщат в комедия.
Перфектните хора
се разпознават не по телата,
а по светлината в очите
и по полета на душата...