автор: dara33

Дар ти дарявам.
Себе си.
Не пристъпяй смутено.
Отдавна не си малко
момче с плаха душа.
Вземи ме.
Обичай ме нежно.
Рисувай по кожата
с пръсти от нежност
окъпани.
Дар ти дарявам.
Себе си.
Не гледай ме изумено,
като че за първи път
разчиташ в очите ми
любовта.
Хайде. Просто ме дръж.
Здраво, като яхнал кобила,
за да не паднеш и после да
те боли от любов.
Дар съм.
За тебе.
Е , ако не искаш ме
просто кажи. Ще си тръгна.
Дори след нахалния опит
да ти се подаря, като дъжд.
Дори дъждовете понякога бягат.
Ще се покрия зад облак.
В леглото от пух ще полегна,
за да забравя, че обичам те
толкова лудо, че реших
да ти кажа простичко:
дар ти дарявам- себе си!