С позлатени житни коси
разпилени от мислите на вятъра
пристъпваш като сърна в извора ми ден
Бисерни пръски отронени от утринта
жива вода от зората родена.
Видение от дъгата откъснато
лавандулена сутрин, трепет на кошута.
Проследявам те с поглед заиграл
дух самодивски в съня ми затрептял.
По нестинарски огън танцуват въпроси.