автор: PeterVan

Щраусите са най-големите птици на земята, но те не могат да летят, защото имат закърнели криле. За сметка на това притежават огромни крака и марширувайки с тях помитат всичко пред себе си. Днес има много ферми за отглеждане на щраусови мръвки и яйца, но преди време тези птици са отглеждани само заради перата им, с които аристократичните дами украсявали своите суетни шапки.
В една съвременна ферма сред най-смешните птици на планетата живееше щраусът Главчо, известен като Големия щраус. Но той нямаше нищо общо с музикантите Щраус - баща и син, чиито произведения тържествено изпълнява Виенската филхармония в новогодишния си концерт.
Големия щраус се отличаваше със своя ръст, организаторски способности и велики амбиции да бъде певец без да може да пее. Понеже бе несъразмерно висок, дребните пернати му се струваха като същински буболечки и отвреме-навреме ги кълвеше, за да не се пречкат в краката му. Щом се надвесеше над тях, те изпадаха в ужас дори от сянката му. Можеше да се каже, че Сянката на Големия щраус бе по-страшна от самия него. Затова по-дребните пернати го засипваха с ласкателства:
"Ах,ко-ко-колко си висок! Като Айфеловата ку-кула!" - кокаха Кокошките.
"Ко-колко си строен!" - кукуригаха Петлите.
"Колко си умен!" - възхищаваше се Управителката на фермата - една достопочтена късогледа Магарица и допълваше: - Ти не си обикновен щраус. Другите щрауси колкото са големи, толкова са глупави и все си завират главите в пясъка, но не и ти!"
"Точно така! Точно така!" - точкуваха Токачките.
Сред Пуйките, Фазаните, Кеклиците и Турските патици се носеше мълвата, че Големия щраус е по-различен от другите щрауси и МОЖЕ да лети. Никой не бе видял това с очите си, но пернатите вярваха, че е така. И тази вяра се крепеше преди всичко от Сянката на щрауса, която бе много тъмна и страшна.
Достопочтената Магарица, известна не само с ума си, но и и със своя инат, често повтаряше:
"Уважаеми, Главчо! Ти имаш великото призвание един ден да полетиш и да станеш Цар на всички щрауси! Какво говоря? - Цар на всички птици! Виж, Орела - колко е проскубан и остарял.Време е да го замести по-млад и достоен. Ти си точно такъв!"
Големия щраус бе много доволен от всичко това, защото когато застанеше пред Огледалото на успеха , не можеше никой друг да понася освен себе си. И наистина мислеше, че един ден трябва да полети. Другите щрауси никога нямаше да сторят това, но не и той. Много дребни пиленца къткаха в свитата му, а "Куку-бенда" от фазани и една яребица-солистка всеки ден изпълняваше музикални интерпретации в негова прослава.
В тази ферма той имаше собствено шоу и в него гостуваха известни порове и лисици, обществени вълци и чакали, професори-папагали, тристагодишни костенурки, рап-синигери и фолк-врабкини. По-рядко се появяваха истински славеи, тромави сибирски мечки, вакханки от цирк "Холивуд" и VIP-личности без мозък.
Но никога в "Шоуто на Главчо" не бе дошъл Орела - царят на пернатите. Той имаше пренебрежително отношение към великите щраусови дела. Царските соколи понякога негодуваха и искаха да връхлетят върху Щрауса, но Орела само махаше презрително с крило.
Главчо много пъти бе канил на гости Орела, но той нито веднъж не го удостои с внимание. Стоеше върху царствената си скала и бдеше над своите владения.
Големия щраус бе доста нахален и поиска да се ожени за единствената дъщеря на Орела, но не успя.
- За какво се мисли тоя дъртак? - рече един ден той. - И аз мога като него. Ей сега ще полетя!
- Можеш ! - рекоха Кокошките с кокошия си мозък.
- Можеш! - изкукуригаха изкукуригалите Петли.
А достолепната късогледа Магарица го посъветва:
- Изкачи се на Връх планината - полети оттам, за да те види Орела.
Речено - сторено. Изкачи се Големия щраус на Връх планината и погледна.
Вляво, гордо изправен, стоеше Орела . Вдясно синееха Седемте рилски езера.В тях се отразяваха острите зъбери на скалите, а в далечината се разстилаше Зелената равнина. Вдъхновение изпълни Големия щраус. Той поиска да полети чак до тази равнина. Да кацне там и да пасе , да опасе тревата й докрай, защото е известно, че там, където се появят щрауси, трева няма.
Неговата Голяма и тъмна Сянка се надвеси над земята. Той притвори очи и скочи. Опиянението от полета бе толкова голямо, че забрави да маха с криле, макар че това едва ли щеше да му помогне. Едрото му тяло натежа, вятърът за миг го издигна нагоре , а след това го запокити сред острите зъбери на скалите, където изчезна и неговата тъмна Сянка.
- Жалко за опита! - каза достолепната Магарица. - Аз все си мислех, че щраусите могат да летят.