автор: daik

Успа се вятърът. Май сбърка,
че пи със мене толкоз бири.
Сега на еднострунната цигулка
единствено трамваят ще ни свири.
Той цветомузиката ще подмята
в насечен от страстта каданс,
опитвайки се по стъклата
да изтанцува влюбен танц.
Щом в дишането ни заглъхнат
изнервените светлини и звук,
в завивката от длани ще се пъхнат
безумствата , че пак си тук.