автор: mariq-desislava

Не, не се отричам от теб,
живот-
изпръхнала сянка върху камък
на притихнал брод.
Изковани са всичките ми истини
върху небесните пердета
и лактите ми до тях не достигат,
защото са заровени милостиво
под тънката граница
на нищожните сънища,
недоспали и уморени от крехките думи,
които напират да прегазят
всеки срещнат лист,
вестник
или парче душа, разтворена
за света.
Не, не се отричам от теб, любов,
разкъсана ризница на демон себичен,
заключен в потайните доби на
всеобщите ни фантазии и жажди,
първата тайна, разкрита от бог
и недооценена от плачливия ни ум.
Към нея винаги се връщаме,
дори когато ни остават две минути живот.
До другата любов има още вечности
за преобръщане.