автор: sradev

Един ден, каза Клетката, ще се преселя в Отводният Свят, ще видите вие!

Бабо, какво те е прихванало? Тук не ти ли е добре? Ето, цялата рода сме заедно.
Тежко ми е, все по-трудно ви чувам, все по-често съм гладна. А и вие сте едни очукани.
Не приказвай така, бабо. Ние се грижиме за теб - разказваме ти врели-некипели, пеем ти песнички...
А там, в Отводното е сухо и слънчево. Ще бъда заобиколена от хиляди клетки и всяка ще ми пее своята мелодия колкото й глас държи. И да знаете какви небивалици ще ми разправят. Ще си имам дъълги и закръглени крачета и всяка една от тях ще ме слуша. Не като вас.
Как да те слушаме бабо, като съвсем мънкаш и на две думи прекъсваш.
А и захранването тук е слабичко - все отпадъци. А там ще ме захранват с най отбраното - в литозлато сервирано. През минута ще ми казват, че ме обичат!
Чужди ще са, бабо. Друго си е покрай родата.
Родата, та родата - само се обади да пита жива ли съм. Там стихчета ще ми четат, приказки ще ми разправят. Там пак ще бъда най-важната.