автор: ariel_b

Без да усетя, ми вадиш душата.
Не че ти трябва. Така ти е хрумнало.
Малък каприз. И вятър в главата.
Не те искам тук. Не разбираш от дума.
Много е късно. А ти си ми минало.
Чакай. Вземи си хлапашката нежност.
Не е любов. Любовта е завинаги.
Помня тази луничка над лявата вежда.
Не ме гледай. Какво те прихваща?
Не ми разголвай душата посред зима.
До сутринта ли да те изпращам?
Да останем ти и аз, и нощта – тримата.
Хайде, тръгвай си. Вече е тъмно.
Не, не плача. Просто блясък в очите.
Ще бъда различна на разсъмване.
Просто с теб ми е някак мъчително.
Аз ли леко простенах или луната?
А тази предателска влага по кожата?
Бавно и нежно ми вадиш душата.
Не че ти трябва. Просто го можеш.

30.12.2008 г.