Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: angelgb
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14018

Онлайн са:
Анонимни: 633
ХуЛитери: 1
Всичко: 634

Онлайн сега:
:: vlakant

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗлатна клетка за влюбени птици
раздел: Други ...
автор: veshter

* * * * * * * *
рано събуждаше изгрева
и даже кафето, но само понякога
бе толкова силно, колкото трябваше
и винаги, без изключения,
с усмивка огряваше утрото

някъде в шест или седем,
а може би осем,
аквамаринът тихо отлиташе
с морско-синьо дихание,
с криле от златиста акация

денят дори и не бързаше
разчупващ с наслада солта,
небрежно нареждаше буци рубинени
покълнали плахо в ръжта –
стрелки часовете разместваха,

следобедът гледаше влюбено
канапето в своята спалня
а салонът, около пет или четири,
бродирайки бъдещи сънища,
и междинна прозрачна пътека

понякога рисуваше спомени
водещи към лунния камък,
дори напред-назад из библиотеката
на една-две кошнички нахвърляни мисли
в които мъркаха рижите котета

защото дори коридорът,
в девет и половина например,
притваряше детския кът
и дишаше едва доловимо
за да види колко красива е

започваше да подрежда -
умислен абаносов феникс,
зад открехнатата дъбова врата,
може би в кухнята
или може би в банята

което беше истинска лудост
тъй като нямаше нищо за вършене
и защото бе единайсет вечерта,
а ключът /както винаги/, захвърлен,
лежеше на същото място.


Публикувано от alfa_c на 07.01.2009 @ 14:00:12 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   veshter

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

28.09.2022 год. / 04:10:20 часа

добави твой текст
"Златна клетка за влюбени птици" | Вход | 3 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Златна клетка за влюбени птици
от vitaniq на 02.03.2009 @ 10:44:37
(Профил | Изпрати бележка)
харесах мислите ти ...
в тази клетка


Re: Златна клетка за влюбени птици
от roza1 на 15.08.2009 @ 15:53:20
(Профил | Изпрати бележка)
следобедът гледаше влюбено
канапето в своята спалня
а салонът, около пет или четири,
бродирайки бъдещи сънища,
и междинна прозрачна пътека

понякога рисуваше спомени

Дали понякога рисува мечти?!:)

Харесах!
Поздрави!


Re: Златна клетка за влюбени птици
от Veshter на 20.10.2009 @ 19:12:32
(Профил | Изпрати бележка)
Ох, това съм го пропуснал, извини ме...

Не, мечти не. Спомени се връзва някак си по-добре. Поне според мен. Самото стихотворение, ако въобще може да се нарече така, е обърнато някак си навътре, прекалено самовглъбено и "затворено" е, не биха му отивали мечти...

]


Re: Златна клетка за влюбени птици
от vladun (valdividenov@abv.bg) на 13.06.2010 @ 09:32:45
(Профил | Изпрати бележка)
Хареса ми!