Чета издълбания надпис върху бурето.Вместимост 29 литра,произведено 1929 година.Бурето е подарък на баща ми от тъщата т.е. баба.И татко и баба отдавна ги няма на този свят.Има го бурето.Както казва Георги Михалков в разказа „Глинената камила” – предметите също живеят не само около нас,но и в нас,в нашия живот.Ако можеха да говорят,те биха разказали чудни ... истории.
Та ето и самата история:
„Уволних се от казармата.Баща ми бе сварил домашна сливова ракия.
- Татко – казвам – да напълним бурето с ракия.Знаеш става по-хубава в черничево буре.
- Добре,Петре! – отвърна татко – но да знаеш,че доста ракия ще попие.По-добре да сложим парчета от черница в шишетата с ракия.
- Не,тате,да сложим ракията в бурето.С теб пием по – малко,но хубава ракия.
Баща ми се съгласи.Действително нито аз,нито той прекалявахме с алкохола.Всяка година оставаше ракия,която бутилирахме в шишета,дамаджани.Държахме я и в туби.Даже една туба се спука и наводни килера и от тавана на съседа под нас,прокапа ракия.
Съседът звъни:
- Петьо,от тавана ми капе ракия.Я си виж килера.
Видях.За вас лъжа,за мен истина,но тубата бе изтекла.
Та напълних бурето.Източих бутилка ракия от него и вечерта отидох на гости.Компанията хареса ракията.
- Тате,действително много попива това буре! – казвам на татко на следващия ден.
- Нищо,синко,допълвай бурето – отвърна баща ми.
Но пак се наложи да напълня шише от бурето.И така неколкократно.За три – четири месеца бурето „попи” 15 литра.Исках да кажа на баща ми по какъв начин ги „попи”,но все отлагах.
Разказах историята на Гошо от Константиново.След време Гошо пита баща ми:
- Чичо Коста,смятам да пълня буре с ракия.Според теб,дали ще попие много?
- Гошо,недей!На мен 29 литрово буре ми попи 15 литра.
- Много,чичо Коста!
- И аз не вярвах,но се убедих.
След този разговор на който бях свидетел,не посмях да кажа по какъв начин,бурето „попиваше” ракията.”
Като идваха гости и станеше въпрос за това,татко защитаваше своята теза,че бурето „изпива” повече от половината ракия.Другата страна не вярваше естествено.А истината бе съвсем различна.Но само аз знаех.Тежи ми този грях.