автор: alisa

Нямало никакъв смисъл
толкова да завиждат.
Стига ми вече, писна ми.
Ходила съм на свиждане.

Седем любовни нощи.
Знам вече как се умира.
Влачат му вълци мощите
и на брега ги събират.

Да го оплачат вълните,
като не мога да плача.
Връщам го на жените,
дето си искат палячото.

Мене ме вятър вее
даже без бяла кобила.
Щом мога още да пея,
значи съм се родила.

Значи, че ще живея,
значи, че още ми стиска.
Значи - последен се смее,
който си плаща риска.

Може със трийсе гроша.
(Кой ти държи на среброто.)
Вярно е, че съм лоша,
но пък съм от реброто му.

Хайде сега, да завиждат,
дето сама се сричам.
Ходила съм на свиждане
ялово да обичам.