автор: miri

Стъмва се.
А градът е далече
и мами с далечни светлини.
Седя на камък крайречен
и жадувам до мен да си ти .

Далеч. Всичко е толкоз далеч.
Далеч е любимият град.
Далеч е любимият човек.
Изкушава ме стремежът вечен
да тръгна по пътя нелек

и него да срещна , от който
все бягам , бягам далече,
без страх да го прегърна знойно
и от всичко уморена
да си отдъхна вече....

Стъмва се ...
И взирам се с очите си далече...
Да тръгна по пътя си
сили нямам вече ........