автор: joy_angels

Чашите звъннаха и сред пожеланията за здраве и гърмежа на фойерверките се роди Новата година. Рая усети как гърлото й се стяга и се опита да се овладее. Винаги се вълнуваше в такива моменти, но не искаше другите да го разбират. Особено сега, когато просторният им дом беше пълен с гости.

При първият салютен гръм Камен целуна жена с и се насили да близне от шампанското. В главата му нямаше никаква мисъл, никакво пожелание за бъдещето. Само вълшебства можеха да помогнат, но не вярваше в тях. Реалността беше единственото, което имаше значение и тя го гледаше сега с очите на порасналия му син.

Докато жените палеха бенгалски огньове, а мъжете хвърляха бомбички в снега на двора, Рая отиде в детската стая и целуна двете спящи личица. Не беше гузна: каквото и да ставаше в сърцето й, това бяха нейните деца и тя беше единствената им майка. Мислено им пожела здраве и късмет, оправи юрганчетата и излезе. Трябваше да стигне до телефона, докато мъжът й е залисан с гостите. Вдигна слушалката, огледа се като подгонена сърна и набра забранения номер.

Телефонният звън стресна отегчената тишина и Камен усети, че сърцето му подскача. Очакваше този звън цялата вечер, макар и да не искаше да си го признае. Дори се ядосваше на факта, че мисли за него. Преодоля смущението си, вдигна чашата и изпи шампанското до дъно. Значеше, че звънът няма да се повтори, защото Рая е затворила. Това беше нейният начин да му покаже, че в мислите си е с него... Синът му стана, заслуша се учудено в свободния сигнал и остави слушалката на мястото й. Навярно беше грешка.

Усмихната и зачервена Рая се върна при компанията. Чувстваше се щастлива сякаш току-що се беше притиснала в Камен и му беше казала най-хубавите пожелания. Знаеше, че той е разбрал значението на самотното позвъняване и доволна се гмурна в центъра на веселбата. Имаше усещането, че любимият й е там, гледа я и е щастлив заедно с нея.

Камен се опита да си представи какво прави Рая у дома си. Изведнъж го обзе непреодолимо желание да чуе гласа й. В мъжкото му тяло се надигна отдавна забравено чувство – ревността. Там имаше толкова много мъже и те се радваха на усмивката й, попиваха смеха й, а той седеше тук и се разкъсваше между дълга и желанието.

Всички в компанията бяха забелязали внезапната промяна в настроението на Рая, но го отдадоха на алкохола. Тя беше не просто домакиня, а царица на вечерта. Мъжете се надпреварваха да танцуват с нея и да предизвикват фантастичното й чувство за хумор. А острите й реплики идваха точно навреме и точно на място и предизвикваха гръм от овации. Единствен мъжът й оставаше равнодушен и наблягаше на чашките и мезетата.

Камен стана и каза, че ще се обади на майка си. Жена му разсеяно вдигна поглед от телевизора и сви рамене. Камен стигна до телефона и пръстите му сами натиснаха бутоните в познатия ред. Сред пукането се чу звън. После още един и още един и накрая желаният глас на Рая долетя до него с простичкото: “Да, моля?” Камен чу кристалчетата щастие, които се пукаха в гласа й и усети как го залива огромна вълна от нежност. Въздъхна и затвори.

Рая се подпря на стената в тъмния коридор, без да сваля нямата слушалка от ухото си. Сърцето й се препълни с любов, от която се раждат най-красивите деца или най-горчивите сълзи. Свлече се на пода и беззвучно заплака.

А часовниците отброяваха първия час на Новата година. Току-що родена, тя с любопитство изучаваше света, който тепърва й предстоеше да опознае. И сред многото други неща видя една любов, за която още не знаеше, че е грешна. Видя я да издига в нощното небе мост над големия град и душите на жена и мъж да тръгват по него, за да се слеят в звезда.