автор: pavl64

Зима в деня ми.
В реката дните ненавременни
се сляха.
Прекършен ден.
Мостът сълзите пое.
Прекършено щастие
мъртви мечти
последен дубъл
и краят ненавременен.
Недоизживяна любов
пречупени надежди.
Стонове по брега витаят.
Брегът осъмна уморен
от много мъка
от много сълзи.
Поднебесна шир
покри душите пътя поели.
Мъртвешка хлад
сърцата скова.
Загасна прожекторът.
Залезът на дните осиротя.
Мигът ви отнесе
към небесните двери.
Плаче тревата
за неизвървените стъпки.
Онемяха виковете.
Съдба безока
защо не се смили?