автор: lenami19

Преболя ли ме, моя любов?

Аз май успях...макар не съвсем...
Май вече успявам
да не мисля за тебе...
поне от време на време.
Май вече успявам очи да затворя
и да не те намеря
под спуснатите клепачи...
е, само в някои нощи,
когато плача...
Май вече успявам да дишам
за себе си...
глътчица въздух,
но само за мене...
и после отново
дишам за теб...
Боли, но съм свикнала...
Тази болка от разбита
любов е моята дрога -
знам, че убива, но я искам
и без нея не мога.

А ти? Преболя ли ме?

Можеш ли вече пътя
да видиш и да
тръгнеш натам, накъдето
ме няма?
Можеш ли вече коси
да погалиш и да
знаеш, че не са моите?
Можеш ли... можеш ли
да не завидиш на
ей тия двамата,
дето прегръщат се там,
под тополите?
Можеш ли вече
друго име насън
да прошепнеш?
Можеш ли вече...
да спреш
да ме обичаш?

Аз още не мога!