автор: dumite

Предателството няма край.
Безкраят ражда още малки Юди.
Сами множиме сребърниците.
Кога ще се събудим?
Кога ще спрем
вратите да отваряме?
Не е виновен,
този, който влезе.
Виновни сме,
когато с „Да”
на всеки отговаряме.
На влезлите погача с мед
усмихнато подаваме.
Поканваме ги щедро.
И не питаме
ти кой си
и бялото дали черно?
Целувката дали е знак?
И кръст.
И гвоздей в ръката.
Отваряме врати...
Дори и днес
Родих един Предател.