автор: Ledena

Там стой !

Нито крачка напред !
Моите чувства са вързани
яростни песове.
Вече нямаш куршуми.
Изстреля ги всички.
В челото ми.
Няма вече да газиш
с кални обувки
в душата ми.
Беше време.
И имаше време.

Там стой !

Не помръдвай към мен !
Ще си топна от хляба
в солените рани.
Традиция.
Ще отпия
от пълната чаша
със сълзи...
Червени.
Беше църква ,
в която се молих.
Ти гасеше
всяка запалена свещ.
Аз разплаках
иконите.

Там стой !

Вече тръшнах вратата.
Пак поглеждам.
Нагоре.
Към птиците.
Ти си там :
ниско долу-
в краката ми.

Там стой !

Там ти е мястото.
Аз грижливо оставих
следи
от гориво
след себе си.

Паля клечка кибрит.
И я хвърлям.
Назад.

Зад гърба си...