автор: katbalu

Въжето във рода му бе на почит.
В рода му всеки висна на въже.
Достойно родословие за прочит-
а, в него мъж до мъж и все- МЪЖЕ!

От малък той с въжето взе да ходи.
Така- да свиква! За да не боли!
В градчето малко всеки заговори,
че в този род- страхливец се роди.

Изгониха го. Тръгна със въжето.
Преброди с него цялата земя.
И, постепенно стана мъж момчето
разхождайки със себе си Смърта.

Завърна се. Дори не го познаха.
Забравен бе от цялото градче.
Но, всички на площада онемяха,
когато затанцува на въже.

Над остриета от стомана се надвеси,
ветрило огнено на факли завъртя
не падна, не умря, не се обеси,
танцувайки със нея- със Смъртта...

И, ето че приключи карнавала...
Градчето постепенно изтрезня...
Замина циркът, а шерифът зяпна:
Кой банката им през нощта обра?