автор: liulina

Небото е светло в утрото
и тъмно във вечерта,
тьй както в първото и последното
съзъклятие - огрява и залязва младостта!

мъжът:
- Погледът ми падна върху теб,
росно,малко,горско цвете,
невинноста ти беше моя хлеб,
а очите ти - крилете!

Аз съзрях те като в сън,
на поляна със синчец,
сякаш лен валеше вън,
сякаш свиреше щурец.

Ти плени ме с поглед на дете,
духовно пълен с чистота,
подарих ти своето сърце
и забравих за света!

жената:
- Достатъчно жестока е съдбата,
която взима бавно своя дан,
за това не искам да съм във краката,
на твоя порив окован.

За това когато се усмихваш,
потрепвам вързана за теб,
любов крилата ти ми взимаш,
разума - моя хлеб!

мъжът:
- Сладка си като ягода,
сочна като любеница,
утре ще отровя клюките,
ще ми станеш годеница!

жената:
- Рогата ти стърчащи ме убиха,
о дяволска страст,
очите ти сладко ме напиха,
от чаша с ароматен цвят.

Косите ти ме омотаха,
в нищетата си с пиянски смях
и аз загубих си крилата,
потънала във вечен грях.

мъжът:
- Греховно сложи ми рога,
любимо горско цвете,
знай ще ти простя,
макар и с рана във сърцето!

И някой ден ще изгори,
с нея и последната искра,
която ти запали в мен,
когато имаше душа!

живота:
- Розовите листи падат,
по бялата покривка
и с тях се откъсва,
една душевна придобивка.

И бавно, много бавно,
в пространственото време,
събитието главно,
превръща се в бреме.

жената:
- Гарата ми е последна,
в твоите изсъхнали очи,
виждам тишината бледна,
пред истината да мълчи.

Няма я усмивката ти ведра,
няма го и погледа любовен,
там се гнезди черна сянка едра,
там тай се огънят любовен.

Свърши се! - кажи последно сбогом,
краят е неутешимо тих,
няма да играя театър,
ще се гмурна там от гдето пих.

мъжът:
- Ти ли беше младата жена, която
усмихна ми се онзи ден,
сякаш лъхаше ме топъл вятър,
изпълнен с нишки лен?!

Днес когато вече е далече вчера,
аз не мога да позная това дете,
аз не мога да открия нея,
чувствам се с безпомощни ръце.

Вчера беше топло лято,
днес е просто бурен ден,
падат вехнещи листата,
а пък ти не си до мен ...

( Все едно никога не е било...)
12.09.2001 година.