автор: veshter

/ или как да преядем с палачинки през декември /

Умението за приготвяне на вкусни палачинки е ценено от деца и възрастни навсякъде по света, а особено много - изкусното им обръщане и подмятане от тигана почти до небесата. След една комична история - датираща отпреди няколко години, когато /точно преди Нова Година/ бяхме поканили наши братовчеди с шест годишната им дъщеричка и двете ѝ три годишни братчета-близнаци на гости, които в комбина с моите хлапета успяха да напълнят догоре джобовете си със сладко от ягоди - у мен спасително назря идеята за бързо и безпроблемно приготвяне на една-единствена, огромна, палачинка. Оттогава датира и твърдото ми убеждение, че е невъзможно да се приготвя нещо изискващо толкова внимание, докато цяла сюрия подивели от кеф дребосъчета подскача наоколо и неистово се стреми да улови премятащите се из въздуха палачинки...
А това, което е необходимо за тази огромна чудесия са четири или пет яйца - само да не са от онези,струващи по три долара парчето, на Белю Пушилката - седем лъжици брашно, половин масло, чаша прясно мляко, щипка сол, малко захар и една идея ванилия. Всичко това се разбива по обичайния начин, маслото се разстопява в кръгла тава, след което отгоре се изсипва сместа и се пъха в загрята до сто и осемдесет градуса фурна. Гигантската палачинка е готова след около десет-петнадесет минути - познава се по надигналите се огромни, зачервени мехури. Предложението ми е да се пробва с конфитюр от рози, портокалови кори или сладко от горски ягоди, или - защо не - с икра от белуга примерно...

*Português

А ето и втори вид палачинки, поднесени учтиво от Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче:

"— Сега тука ще се бъркат палачинки. Сега тук ще се пекат милинки. Сега тук ще се правят курабийки.
Тя взе три яйца и ги подхвърли високо нагоре. Едното падна върху главата й и се счупи, а жълтъкът потече по лицето й. Другите обаче тя улови ловко в една тенджера, където те се счупиха.
— Често са ми казвали, че жълтъкът е полезен за косата — каза Пипи и избърса очите си. — Ще видите, че косата ми ще започне да расте, та чак ще пращи. В Бразилия например всички се разхождат с размазани по косите яйца. Но затова пък там няма плешиви хора. Имало веднъж някакъв чичко, който бил тъй неразумен, че ядял яйцата, вместо да си маже с тях косата. После действително оплешивял и когато излизал на улицата, настъпвал такъв смут, че ставало нужда да се намесва полицията.
Докато говореше, Пипи ловко извади с пръсти яйчените черупки от тенджерата. После взе една четка за баня, която висеше на стената, и започна така да разбива тестото за палачинките, че опръска стените. Сетне изсипа остатъка от тестото в тиган за палачинки, който стоеше върху печката. Когато палачинките се изпържваха от едната страна, Пипи ги мяташе почти до тавана. Те се обръщаха във въздуха и тя ги улавяше, докато падаха. Щом ставаха готови, Пипи ги хвърляше към другия край на кухнята право в една чиния върху масата.
— Яжте — извика тя. — Яжте, докато не са изстинали!

Астрид Линдгрен - Пипи Дългото чорапче"