 |  Изкъсах цветовете на
живота
горчилката на дъното
остана
и някаква безкрайно ниска
нота
звъни в сърцето ми като
камбана
и гълъби излитат някак
косо
раздират тишината на
парцали
край мен подтичва
детството ми
босо
и като котенце в краката
ми се гали
Люлеят се жита
вълни от злато
във спомена се стелят
разлюляни
и огънят на парещото
лято
обгаря всички мои стари
рани
боли от спомени
боли от мъка
вода от кладенец
отдавна аз съм
пила
и в този свят вървя като
през пъкъл
събирайки във длани
свойта сила
Зеленото
утаено
дълбоко утаено
не изтича
зеленото - остава си
зелено...
Сърцето знае още-
да обича...
Сърцето - знае още
да прощава
обиди непростими-
и
тревога...
Защото - щом на мене
ми се дава
да дам на другите
и аз
ще мога...
21.04.2007г.
Публикувано от alfa_c на 29.12.2008 @ 13:39:06
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 3
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Равносметка" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Равносметка
от alfa_c на 29.12.2008 @ 13:47:15
(Профил | Изпрати бележка) | Много ми хареса. :)
"Зеленото
утаено
дълбоко утаено
не изтича"
Тук ритъмът се разминава, но предполагам, че можеш да го пипнеш:)
Би могла да смениш и това "изкъсах" в началото, както и графиката малко...
Извинявам се, дано не се обидиш:)
|
Re: Равносметка
от biala_ptica на 03.01.2009 @ 00:57:05
(Профил | Изпрати бележка) | alfa_c,радвам се много,че ти харесва!И аз харесах твоето стихотворение,а за това с разминаването в ритъма се е плучило,защото стихът е всъщност:"
зеленото в очите
утаено
дълбоко утаено
не изтича"
не знам как тази част "в очите" е изчезнала,вероятно при моето собствено редактиране и писане на текста,изключително много ме дразни и мен самата,защото се губи частично и доста смисълът на текста,а доста страда и ритъмът на стихотворението,би ли ми помогнала това да се оправи,мисля,че е в твоите възможности,ще съм ти безкрайно благодарна...:-)) Върху графиката упорито работя,преди пишех по различен начин,в момента съм в момент на преход и затова се получава така,мисля,че не е съвсем зле,ще пробвам различни варианти,ще стане.
А изкъсах остава.Благодаря ти много,с най-добри чувства и ЧНГ !!!
Бъди здрава,късметлия и -музата да е с теб!!!
Вместо "изкъсах цветовете",би могло да стане,"откъснах цветовете на живота",няма да се наруши ритъма,нищо,но няма да е същото,защото
в изкъсах,с това и в началото има повече сила и агресия,и-то е като светкавица,то удря право в целта,докато о-то от откъснах,с тази заобленост и мекота носи философия,носи красота,но не е това,не е това... |
]
Re: Равносметка
от sineva на 29.12.2008 @ 14:23:52
(Профил | Изпрати бележка) | Сърцето ти знае ,,още да обича, да прощава...,,
Колко благородно е това
,,щом на мене
ми се дава
да дам на другите
и аз
ще мога...,,
Защото си създадена да правиш добро!
Много харесах стихото ти Бяла птицо!
Здравей!:)))
|
Re: Равносметка
от biala_ptica на 03.01.2009 @ 01:26:00
(Профил | Изпрати бележка) | Здравей,Синева,много ме радваш,стопляш ми сърцето с тия твои думи!!!
Ако можеха хората повече да се обичат,отколкото да се мразят,отдавна всичко щеше да е различно и по-добро !!!Дано музата да е с теб през новата 2009г.!Щастие и късмет!:-))) |
]
Re: Равносметка
от pavl64 на 29.12.2008 @ 15:31:05
(Профил | Изпрати бележка) | Сърцето трябва да прощава!
В това е неговата сила.
Благородство.
Раните зарастват, но белезите остават.
Напред! |
Re: Равносметка
от biala_ptica на 03.01.2009 @ 01:38:30
(Профил | Изпрати бележка) | | Белезите остават!Навярно,за да си спомняме за всичко,което е било и е отминало...Но - го има!Защото,нещо,щом е било,то не изчезва,то съществува...Колко е трудно да минеш през пепелищата на изгорелите чувства и от пепелта да създадеш поезия,същото е ,като с птицата Феникс,която възкръсва от пепелта и сълзите и лекуват.И поезията има силата да лекува,хората това ще го разберат все някога,може би ще се лекуват с поезия,с музика,с картини,а не-с лекарства!!!ЧНГ!!!Желая ти здраве,късмет - и музата да ти е вярна! |
]
Re: Равносметка
от doktora на 29.12.2008 @ 18:08:55
(Профил | Изпрати бележка) | Зеленото
утаено
дълбоко утаено
не изтича
зеленото - остава си
зелено...
...душите си остават млади, кой каквото ще да ми говори за телата...
Здравей, бяла птицо, житата и морето се сливат под небето на Варна...
Никола |
Re: Равносметка
от biala_ptica на 03.01.2009 @ 01:19:15
(Профил | Изпрати бележка) | Никола,харесвам това име,Св.Николай е светецът закрилник на сръбския ми род,аз по майка съм сръбкиня и много исках да кръстя малкия си син така,но нещо не се получиха нещата и сега е Георги,също не е зле,а стихът е"зеленото в очите утаено
дълбоко утаено
не изтича"
как е изчезнало "в очите",не знам,нарушава се ритъмът,но нейсе,нарушаването на ритъма ме дразни...
Варна е изключително красив град,морето...Слънцето...ЧНГ!!!
Желая ти музата,музите да те обичат докато си жив!Здраве и късмет! |
]
Re: Равносметка
от voda на 30.12.2008 @ 00:57:40
(Профил | Изпрати бележка) | Една равносметка винаги събужда мъка - и от доброто, което е отминало вече, и от непостигнатото.
Много актуален стих - за края на годината.
Да бъде красива и щедра за теб Новата, Бяла птичке.
Поздравления!
|
Re: Равносметка
от biala_ptica на 03.01.2009 @ 01:43:33
(Профил | Изпрати бележка) | | Вода!Радва ме всяка твоя дума,като жива вода ми е! Понякога ми е много мъчно,наистина,но мъката и сълзите не са естественото ми състояние,изплетена съм от светлина и радост,така ,че напред!Честита Нова Година!Желая ти късмет!!! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 1
Вчера: 1
Общо: 14145
Онлайн са:
Анонимни: 542
ХуЛитери: 8
Всичко: 550
Онлайн сега:
