През дверите на лятото в планината поех
поточе срамежливо подирих
родено от сълзите на кошута.
Молитва към небето отправих.
Сред пазвата на разцъфнали цветя
живителна вода по лицето си плиснах
измих праха на този ден.
Кошутени мисли заиграха у мен.