Спирално време ме поглъща,
погледна ли в очите ти кристали,
а мислите нечути ме прегръщат,
с отворени магически портали.
Топи небето леденото разстояние,
съдбата релсите към тебе построява,
в твоята стабилност търся опование,
като в дом сърцето ти ме приютява.
Разпръснати надежди в мен събираш,
сковани вери с поглед раздвижваш,
когато ме търсиш все ме намираш
поискаш ли дъгата в мене виждаш.
Пътувам всеки миг към теб и знам,
че своята вселена мога да ти дам!