автор: pavl64

От вятъра клонче откъснах
слънцето в ръцете си взех
времето заплака и окъпа деня.
Шарена пътека от мечти
утрото изплете.
Полето наметна позлатена риза.
Облак от прашни мисли
зад синора се скри.
Изкъпана синева в дните ми
намигна.
С нестинарски стъпки
луната пристъпя.

Недоизгоряла жарава
са дните ми.