автор: Pobeditel

Тихо се рони навън белият сняг,
снежинки се гонят в приказен бяг.
В очите ми пламтят от радост искри,
знаех си, че най-добрата си ти!

За мен си слънчев лъч, полъх на май.
Любовта ни е чудо нямащо край.
Покрива тя Земята със звездни воали,
цялото щастие в дните си сме събрали.

Няма на света по-красива музика знам,
от песента на сърцата за любовния плам.
Нейните ноти са пълни с копнеж,
тя остава най-силният човешки стремеж.

Ще си отиват от нас години, сезони,
неуловимото време всеки ще гони.
В душите ни само то винаги ще блести -
чувството даващо крила на всички мечти.