автор: rosy88

Усмихвам се. Не питай “На кого?”.
Не питай! Нямаш никаква идея
какво е да дочакаш и Годо,
И истинска да срещнеш Долсинея.

От щастие си малък. Малък принц,
събудил сто петела в махалата.
На абордаж превзехме своя Рим.
Не питай! Щом сърцето се отмята

каквото и да кажа - ще е сън. Сънуван
докато смъртта скучае.
Прозорец открехни и виж навън:
Планети и звезди ...О, свят нетраен!

Сега усмивката ще се роди
на устните ти. Без да обяснява.
Аз знам, че знаеш. Но едно “Защо”
куцукайки към мен се приближава.