автор: iasmina

...следвай ме...

• излез под звездното небе...
• излез, когато вън почернее като кадифе...

• отпусни се и навлез в спомена си...- все някога си бил дете...
• сега на себе си прости... за съмненията свои всички... и тръгни...
• пред теб блести... като огледало за мечти... езерото твое... – напълнено е от сълзите твои... може би...
• недей да се боиш... – по “стъклото” на езерото... може да се върви...

• сега всичко е в обхвата на сетивата ти...
• виждаш ли?... колко са много тези светлинки...
• всичките тези светлинки... те са твойте преброени... земни дни...
• просветват отдолу..., изливат се отгоре... и трептят, трептят сякаш аха и ... – като връхчетата на пламъка от свещи...
• по връхчетата от пламъка на свещите пространството е деликатна материя... от ефир...
• в себе си сега задръж този мир...
• това е!... очи навътре в нощта насочи... и взора си отвътре отвори...

• вече сме на Голгота!
• ела и се поспри...
• детето в теб с нежност кротко погали... и всички тежки мисли наяве извади...
• ти си... , ти си вселена от звезди и всякакви са те..., нали?
• в тебе всичко може да се побере..., после може да се раздаде..., защото всичко в теб наново ще се събере... – в теб... това безбрежно, всеобхватно, лъчезарно от звезди небе..., море...
• отпусни се още..., а сега си помисли...

• толкова е труден животът, нали?...
• понякога направо е непоносим...
• и никой не се догажда дори... как се чувстваш... – е, уви ! ... дори самия ти...
• идва ти до гуша да се луташ...
• знае ли някой за какво е всичко това?...
• а си като на дъното на врящ казан... жегата е голяма, а ти си... мръвката в тоя бульон на слуката...
• иде ти да крещиш ! – до припадък..., но не го правиш..., поне да имаше смисъл...
• налагаш си смирение..., безкрайно трудно търпение...
• да се живее има още... и нощем мислиш какво да правиш с дните си сложни...
• питаш..., в истината скиташ... и на радостите малки можеш... само да разчиташ...
• простите неща живеят в тебе... като семена... и естествени са те... като дъха...
• понякога въздишаш...
• понякога дъх не ти остава...
• понякога, че дишаш... забравяш...
• но на единия твой дъх се крепи животът... – като пламъчето за свещта... – колко му е вятър случаен да го угаси?...
• обаче много пориви на вятъра останали са излъгани...
• една свещ... и тя е незащитена...
• един пламък открит, който не се бори с вятъра...
• вятърът няма власт... в сърцето на Голгота!...

• всяка светлинка на това място, сред звездите, е победила смъртта!...
• всяка светлинка на Голгота може да разказва...
• всяка светлинка ще ви каже... че се чувства благословена с това... че била е поставена да свети в невъзможни условия... – там, където да светиш... е невъзможно!...
• и не е светила тя...

• блясък под похлупак?... – кому е нужен такъв светилник...
• живот на дъното на казана!? – просто една илюзия за движение... поради конвекцията...
• Живот! да!... – дори на дъното на казана !... – мръвката щом гладния ще нахрани...
• блясък под похлупак?... – е, да!... осветява навътре... пътя към Върха!

• на Голгота всичко идва отвън, но се намира отвътре...

• на Голгота всяка светлинка е възкресена... от малкият подвиг в един сякаш случаен, хаотичен и скромен живот...

• тайната?...Животът! тайната е Животът!... – тази толкова деликатна материя... от ефирни нишки изтъкали... самото пространство в същината на нещата...
• а вятърът?... – свири на арфа... – танцува с дъха си по нишките... за да сътворява красотата...
• симфонията на живота е тази красота... и тя може да се чуе... на Голгота...
• там всяка светлинка е и нота..., а звукът й свети... – нали нахранила е с пламъка си този свят?...
• и е дочакала... благодат... – не смъртта е нейната отплата!...
• на Голгота всички ноти звучат възхитено...
• от опит са повярвали... - макар, че вярвали са не непременно... – че в един сякаш случаен, хаотичен и скромен живот... подвигът все пак е възможен!...

• в надеждата за Голгота е скрита... една нова възможност... и ново смирение..., защото има още да се живее... с упованието, че може да се успее!
• още има да се живее... и ти знаеш какво да правиш с дните си ... денем... – за да успееш!...
• така е... и така ще бъде до твоята звездна нощ, когато... ще достигнеш своята Голгота..., а там са дните твои... и всички вече светят!...
• виж! – просветват искрено отдолу..., изливат се лазурно отгоре

• а ти сам да следваш можеш себе си... защото твоята Голгота... завинаги е с теб... и ще ти свети...
• тя е в теб!... – сега и тук... тя вече битието е...

• можем да се връщаме... в света сред хора клети...
• следвай свойта нишка..., защото няма богове и хора слепи!...
• от Бъдни вечер... всички сме приети!...
• вече преброени са... всички наши неуспехи...и претворени са... – в бъдещи победи!...