автор: mariq-desislava

по midnight witch

не казвай че притока кръв
е последен
виж ръцете ми как
с косите ти са се
слели
мъх израства
от мозъчните разклонения
и се нанизва бавно върху
изтеклите ми бедра
раждам вятър и го
разсаждам в корема
на зимата
тъй непоносим
е белегът от твоето
зарастване
че ми иде
да викам от тишина
а животът едва сега
започва да преглъща
дрипавите ни скули
и да премълчава
за бездната
помежду ни