автор: alisa

Преди да разбера защо вали,
преди небето да се срути с писък,
усетих, че светът така боли,
та чак животът спря сред пътя слисано.

Преди да се разсъмне тази нощ,
преди да се отровя със човечност –
разбирам, че не струват пукнат грош
онези думи за любов и вечност.

Разбирам, че съм си била сама.
(Е, всъщност самотата не ме плаши.)
Животът ли? Повръща свобода.
Но след това ще спре да бъде страшно.

И после ще се случи друг живот.
По Рождество, по същество, по друго…
И всъщност трябва да си идиот,
за да не знаеш, че си ме изгубил.