автор: feniks

Очите ти
се впиха
по улеите
на гърба ми,
мокро
извиващи се...
Очите ти
се стекоха
надолу
в небитие от
извивки
и пулсиране,
в безкрайност
от усет,
докосване,
трепет,
шепот на длани...
Устните ти
пареха
стенещо
на ръба на
косите ми,
крещяха,
трещяха,
дивяха,
молеха,
в неистови
усмивки
се стелеха...
Целувах
върхове и
свивки,
спусках се
към рамена и
колена,
в клепачи,
по... мигли.
Извивах се,
извайвах,
потъвах и се
врязвах в теб.
Пропиваш се
във дъното ми
зряло...