Те подаряват
смърт на самоубиеца
и гледат на ръка на човечеството,
узряло за бунт срещу вечността,
хихикат в гърба на света
и куцат мечтите им по ръба
на лицата ни.
Тази вечер изгрява краят на всичките
ни илюзии, а все още вярваме в любовта.
Снежанка замеря принца с ябълки,
отегчена от обещания приказен край,
като Шиниъд О`Конър избръсва главата си
и облизва претоплените си устни.
Хамлет я застига преди да е опаковала
чувствата си в трикрилния гардероб
на материка- живот, изгася всички думи
и крещи: " Самотата е до гроб, въпреки че
още вярвам в любовта..."
Ето Алиса излита от прозорците
на захарната къщичка и премита след себе си
огризките от набръчкания си смях,
докато Хензел и Гретел стърчат на покрива
и слушат как Уилям Уортън спори с Пилето
и извива ума му в насоки, немислими
за изказване: " Птичата ти душа все още вярва
в любовта.", а Пилето отговаря:
" Аз не съм луд, просто ти се иска да вярваш в това... "
Нощта свири в окървавените ръце на зимата,
а Стайнбек и Хемингуей с луната отплуват,
без да искат дават име на страховете ни.
Мартин Идън по- добре да не се беше научил да чете,
защото думите пристрастяват и от тях
самонадеяност тече.
В поднебесните простори безполовите ни ръце
все още се гонят, а Дали и Жак Превер изпушват
слънцето и сюрреализма разсичат на воля
и дори не подозират, че все още вярват в любовта.
Пикасо забравя как се рисува
и с госпожиците от Авиньон се гмурка
в опесъчените ни, гъвкави дни.
Модиляни пише по стените апокалиптични стихове
и закусва с картините си, защото никой вече не цени
красивото, дори когато катастрофира
в дълбините му.
Питаш ме кои са всички тези хора?
Не трябваше.
Сам се издаде, че не вярваш в любовта.