 |  или за неверните душевни сезони
И най-накрая ми е все едно.
Зъбчато минало поскърцва покрай мене.
А бъдещето с марка "три в едно"
ме чака и цинично ми отмерва спряло време.
И все е тая откъде та накъде
съм тръгнала сама отдавна да пристигам.
Посоката невярно ще ме подведе,
тъй както розов храст неесенно подстриган.
Обърнатият ми сезон е моят бумеранг,
прегръща ме във кръг крилете си размахал.
Или е в мен подплашен див мустанг
юздите и на погледа ми с поглед махнал.
Стоя и чакам да ме стигнеш, Път...
Безпаметно ли ти пригласям обещания?!
В едно от тях съм живи дух и плът.
Но ти не вярвай. Отмини. Аз нямам повече желания.
Публикувано от alfa_c на 21.12.2008 @ 19:14:20
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 7
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Все едно" | Вход | 10 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Все едно
от Voyka на 10.01.2009 @ 14:23:27
(Профил | Изпрати бележка) | | Никой път не отминава, докато не го преминеш. (Под секрет - красиво подстриганите розови храсти са фалшфикати). Почни от шипките. |
Re: Все едно
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 10.01.2009 @ 18:19:39
(Профил | Изпрати бележка) | Рошави шипки:))
Става!
Не ми се пътува по големия Път вече, малките ми омръзнаха и не знам какво следва...То угодия няма:) |
]
Re: Все едно
от voda на 21.12.2008 @ 19:22:55
(Профил | Изпрати бележка) | Тъжно е.
Но понякога се чувстваме така.
Дано да е временно състояние.
Весела Коледа ти пожелавам! |
Re: Все едно
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 21.12.2008 @ 19:50:05
(Профил | Изпрати бележка) | О, не е временно състояние, явно...
Стихотворението е старо:(
Пред празници какво ли не изплува в душите ни.
Весели да са за теб дните празнични! |
]
Re: Все едно
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 21.12.2008 @ 19:37:18
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Проблемът на безпаметно (безусловно) даващите е, че безпаметно (безусловно) очакват същото, а после паметта точно като див мустанг блъсва челюстта и искрите после не са от празничен фойерверк, а от безусловността на условието, невярно смачкано под копитата му.
Не, не е все едно, и не може да е, но на кого му е все едно е именно Пътят.
Михаело, обичам дълбоките ти, разчленяващо-чувствени текстове.
|
Re: Все едно
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 21.12.2008 @ 19:52:04
(Профил | Изпрати бележка) | от безусловността на условието
--------------------------------------
Това си е жив резил, да не кажа провал...
Но на кого му пука!:)
Нямам сили за по-обстоен отговор.
Ти ще разбереш. |
]
Re: Все едно
от mariq-desislava на 21.12.2008 @ 19:38:03
(Профил | Изпрати бележка) | Потръпването, което изпитах от изповедността ли беше...?
Недостижима си, Мея... |
Re: Все едно
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 21.12.2008 @ 19:54:00
(Профил | Изпрати бележка) | Изповедно е, да, рядко си играя на думи, друг е въпросът, че те си играят с мен:)))
Да можех да се достигна...щях да съм в щастие..:(
Благодаря за чувствителността!!! |
]
Re: Все едно
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 21.12.2008 @ 19:53:02
(Профил | Изпрати бележка) | "А бъдещето с марка "три в едно"
ме чака и цинично ми отмерва спряло време." !!! Чудесно е!
И не само това ми хареса, всеки стих си има своя собствен заряд, оригиналност и мъдрост! Аплодисменти за твоя "розов храст неесенно подстриган", както и за оня "подплашен див мустанг", успял да махне с поглед юздите на твоя собствен поглед!
Усмихнати празнични дни ти желая, Мея! |
Re: Все едно
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 21.12.2008 @ 19:57:44
(Профил | Изпрати бележка) | Усмихвам ти се!:)
И да уточня, че дядо ми бе (и) цветар, та ми завеща някои земни истини. Розите е добре да се "стрижат" наесен", не напролет. Това съм имала предвид. А мустангът...май всеки го съдържа в себе си.
Благодаря ти!
Весели празници и на теб!:) |
]
Re: Все едно
от miglena на 21.12.2008 @ 22:05:11
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/ | А аз обичам тези състояния! подобно на нирвана са ми ... стига да не траят цял сезон ... два-три дни, нещо като замирането на слънцето в една точка в следващите три дни и после - нов сезон, нов късмет :)
и съм забелязала, че мечтите ми се случват обикновено именно когато вече ми е все едно, когато почти съм се отказала
|
Re: Все едно
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 22.12.2008 @ 16:15:56
(Профил | Изпрати бележка) | Мечтите се случват, когато сме се поотърсили от страстта на искането. И аз това съм забелязала, не че имам кой знае какво сбъднато. Преходните състояния са състояния на израстване, но то само такива по пътя :), а като гледам, не съм пораснала кой знае колко, даже напротив, налага ми се да връщам назад понякога:(.Права си, нирвана, но ско е за два-три дни. Повече си е изпитание или...наказание.
:-)* |
]
Re: Все едно
от rajsun на 21.12.2008 @ 22:27:46
(Профил | Изпрати бележка) | !
Не знам как в тая чуденка - ! - се събират всичките ми усмивки и въздишки, ама нá - събират се)))
Бъди! |
Re: Все едно
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 22.12.2008 @ 16:19:12
(Профил | Изпрати бележка) | Огромна тъжно-весела чуденка:). Като самият живот и той такъв, като нея. Умуваме го, умуваме, а се оказва накрая, че е бил една усмивка или въздишка.
Благодаря ти! |
]
Re: Все едно
от mirabo на 22.12.2008 @ 08:42:08
(Профил | Изпрати бележка) | Пжелавам ти да имаш желания тази Коледа!
За стиха ... страшен - в буквален и преносен смисъл, невероятен! |
Re: Все едно
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 22.12.2008 @ 16:21:15
(Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти!
Не съм на ти с желанията по Коледа, но ще се опитам да си пожелая нещо. А стихът...да,страшничко е да ти стане все едно... |
]
Re: Все едно
от templier на 22.12.2008 @ 08:57:14
(Профил | Изпрати бележка) | | Няма нищо по-вярно от неверните душевни сезони... Ех, Мея, започвам да си мисля, че сме емоционални близнаци. :) |
Re: Все едно
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 22.12.2008 @ 16:23:54
(Профил | Изпрати бележка) | Хубаво е да знаеш, че и още някой усеща като теб...и не от солидарност, а защото отвътре му идва:).
В тези сезони истини и лъжи се боричкат в нас и около нас. И победата на истината, неизбежната, често е доста горчива.
:)* |
]
Re: Юзда.
от regulus на 22.12.2008 @ 14:04:42
(Профил | Изпрати бележка) | Дори това, че мустангът ти има юзда, е забележително!!! Пък това, че я е измъкнал и бяга, може да се предположи! Така са те - тъмъъъън ги свикнеш с юздата - и избягат! :)
Все едно... нещо трябва да направиш обаче!
П.! |
Re: Юзда.
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 22.12.2008 @ 16:34:55
(Профил | Изпрати бележка) | Ох, тези юзди понякога са като бесила :(. Как да не ги махнеш! Надлъгваме се с хаоса в нас, за да въдворим ред. И все нещо има за правене, и все нещо е недовършено. Но стане ли ни все едно, душевната ни къща може да бъде оставена на прозивола. Та ще предам на лирическата, да не се предава, да подреди жилещото си и как беше...да си прекопава градинката от плевели като героя на Волтер в "Кандид или оптимизмът", ако се не лъжа...И без това нея си чака, няма кой друг да ни свърши душевната работа.
|
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 799
ХуЛитери: 4
Всичко: 803
Онлайн сега:
