автор: alisa

А после ще дочакам Рождество.
След тази смърт, светът пак ще се случи.
Останала е капчица добро,
което ще му дам. Да я засуче,

да стане после толкова голям,
че себе си да може да надскочи.
Оставям те да се обичаш сам
и сам да се зачеваш непорочно.

Да се родиш наново, да си жив!
Защото ми омръзна да си мъртъв.
Да си поне полущастлив...
На мен се пада да остана мъдра.

Такава зима трудно се дели
и затова върви във чуждо лято.
Пост скриптум: И не ме търси!
Обичал си не мен, а непозната...