автор: Osip

връщаш се с две нови кутии
пълни с книгите, които знаеш, че обичам
и си готов да разхождаш ръцете ми
върху кориците
да сваляш всичките ми пръстени защото…
недей
ако отвориш кутиите
разговорът за откраднатото ми рамо
ще замълчи завинаги
не искай тази смърт
не искай
защото тя ще попита
има ли го още в джоба на сакото ти
сънят на пролетно писмо
и онзи вятър, свил се до вратата
докато подреждаше
погледите в хотелската стая
и лепеше целувките по стените
в кой гардероб скри докосването по китката
сложи ли кокичетата във вода
дъхът на лавандула в банята
усмивката ми под възглавницата си
недей
тринадесет месеца и двадесет и два дни са достатъчни
за всичко, което не се роди
да порасте и да попита
защо я искам тази смърт
и как ще я разкажа на ръцете ти