автор: July_morning

Приливна вълна :))))
Остров съм.
Аман от удавници!!!
Тичащи по мен,
понесли сламките си
недоудавени и недоплували
в онзи дълбок океан наречен “щастие”.
Всеки трети по - мрънкащ от втория
и всеки втори по - недоразбран
Изхвърлени от поредната “лейди”
от бялата палуба на кораба й,
който все някой друг е строил за нея,
но пък с толкова удобни каюти за отсядане.
Брадясали всичките от очаквания,
лицата им са едни и същи
нагънати от самосъжаление
Сега заравят сърцата си в пясъка ми
за това скоро ще се превърна в пустиня
Ще изсъхне и последното ми дърво
от солените сълзи с които го поливат
Ще стърчи единствено дънера му
да има къде да драскат резки
с избуялите си от рев нокти
За всеки ден отчаяние – крива,
за всяка нощ без “нея” - дълбока
И никой няма да забележи онзи пират
и белезите му от хиляди битки,
как умело дълбае с единствената си ръка,
усмихва се и ловко измъква
заровеното съкровище,
което всички някога търсеха.