(на всички майки, които понякога са принудени да изричат “Няма!”)
...Детето порасна,
а все още си мисли,
че мама не знае думата “НЯМА!”...
Anelim
Знае ли мама
думата “Няма”?
Ах, знае я тя,
добре тя я знае -
трудна дума,
която боли...
Ала как да я каже,
гледайки
в молещи детски очи...
- Днес няма за книжка,
за шоколад, за игри...
- А утре ще има ли?...
- Не зная. Ще видим... -
да излъже ли? Не,
някак не става... Тогава?
- Може би, може би...
Усмивка пак грейва,
пак светва лицето.
Щом мама е казала,
значи ще има!
Тъй знае детето...
Хваща ръчицата мама
и с насълзени очи
преглъща тя
думата “Няма”,
жестоката дума,
от която в сърцето
ужасно боли.