автор: turkoaz

Нахлуваш с полъха на вятъра,
с изящен аромат на роза-
това очарователно създание-
свенливо страстна властелинка,

уханна, непорочна, зрима...
Как омайваш ми главата,
подкосяваш и краката...
С цветовете си възкръсваш,
в нежността ми разцъфваш,
от кърваво-червени, до най-бледи,
от пъстроцветни, до чисто бели...
И в радост, и в скръб под небесата,
преди да изгрее утрото, зората
и звездите тихо да гаснат,
идва време на смях и горест,
красива преходност,
съюзеност на ден и нощ...
Пак бризът вихри аромати,
не изхабени, до цветност,
от устни лудо усмихнати,
от капки горещи по лицето ти...
Обич си...