автор: viatarna

Пред празния поглед на старата къща
артритно пристъпва и тихо скимти
отдавна умрялата бабина кучка,
полайва на ум и ме търси с очи.

Години ме няма под кривата круша,
където от малка подреждах света.
Беседката - сцена на детски театър
безследно изчезна, поникна трева.

Изсъхна и орехът, няма ограда,
а в двора паркират все нови коли,
леската отрязаха, сянка им правела,
в съседния двор вече някой строи...