автор: TJotova

Утрин нощна. Стая непозната...
Чудя се какво ли правя тук...
Спира ли? Върти ли се земята?
Аз ли съм? Не съм ли някой друг?...

Страх те е от отказ или просто
ти по мъжки чакаш моя жест.
Чувството е сладко, но и остро.
Нищо не напомня, че е днес.

И в просъница валят картини,
ти шептиш до болка откровен...
Моля за приятелство, любими,
и в съня ти да ме има мен.

Не, не ще ти взема свободата,
с теб съм, а това е вече знак!
С огън див обхождай ми душата -
аз не зная... ти си знаеш как.

Стаята е все тъй непозната,
не аз тръгвам - тръгва някой друг.
Още по магията ни чака,
още по ми се остава тук...