Тя се топли на малкия огън
на цигара в ръка на жена.
Лятна е - не понася зимата,
но трепери с мен във студа.
Търпелива е- мрази порока,
но преглъща всяка вина.
Допуска дима във очите си,
тихо въздиша в сълза.
Няма упреци. Само припомня
на нощта, че за кратко е тук.
Откъсва часовете повяхнали,
както времето прави със нас.
Лист по лист в краката ми падат-
думи, спомени, трошици живот...
Няма гълъби, няма измислици.
Само истини, муза трепереща,
една роза и проклетият фас.
17.12.2008