автор: ludata

И казвам "наздраве",
и знам,че не трябва,
защото онези ни гледат.
Те са хората истински.
Те са безгрешните,
те си имат дома,
и мъжа,и децата...
Те са постигнали всичко,
което са искали.
А ние...
Ах,ние сме някъде
долу
в краката им,
самички,безрадостни,
тъжни.
Така си го мислят
и нека.
Да бъдат щастливи.
По своему.
Светът е за всички.
За тях и за нас.
За нашата обич
раздадена,
за нашето минало,
за нашите сълзи
по стените на чашите,
за това,дето си тръгва
с дима от цигарите...
За тях
и за нас
Ще си кажем "наздраве".
Защо да не трябва?
Ще пием "на екс".
За тяхното щастие!