автор: Pobeditel

Остави сърцето си да ме обича,
бъди в живота ми надежда.
Душите тъй силно се привличат,
любов сме, в рая що отвежда.

Излез под капките дъждовни
и вдишвай на живота аромата.
В дъгата няма мигове лъжовни,
усещай ласките на вятъра в косата.

Бягахме със теб от самотата,
търсехме се в смях, отекващ звънко.
Намерихме се в пълнотата
на едно "обичам те", заявено гръмко.

Не искай слънцето, луната
да светят в тъмни дни и нощи.
Поискай с молитва тиха от съдбата
да ни дари от тази ярка обич още.

В очите ти се раждат световете,
ухаеш ми на люлякова страст.
Прелестна и нежна като цвете,
отдай се на любовната ми власт.