автор: liulina

От сърцето сковано частица вземи,
то е пъзел от ледени късчета спретнат,
а от него все някак си вечно ръми,
дъжд от малки стъклени топчета.
Отразявам във себе си твойте очи,
в стъклата на малките топчета гледам,
как онази що вихри от огън твори
моите окови не може да стапя и страдам.
Тръпна зъмръзваща с маска от свян,
виждам как твойте очи ме пробиват,
и светлината промушва се в мен като плам
и в капчуци превръщат се скобите ледни,
как полека и в пъзелът спря да ръми
и скованите части от мен оживяват,
май любов е я виж, погледни и кажи?
Ах колко очите ти ангелски дават !