автор: loveforever

Какво като остана удивен?
Какво като безумно ме хареса?
Защо стоя сама, във твоя плен?
И дребните илюзии къде са?

Какво като си тръгна поразен?
Това направи ли те с нещо по-различен?
Намери ли така любов без мен?
Почувства ли се малко по-обичан?

Какво като побегна от мига,
във който ме направи най-щастлива,
открила в твоя образ светлина,
намерила магията красива.

Какво като изчезваш якодим
в момента,в който исках да си с мене
и с устрема на твоя свят незрим,
да преоткрия с теб мечти големи.

Какво като не исках аз тъга,
Какво като за чувствата си плащам...
Добре ли е душата ми сега,
самотна ,изоставена ,скърбяща.

Какво като се питам сам-сама,
за твоята повратност и уплаха?
Това помогна ли ми с нещо до сега,
да търся в теб надежда и утеха?