автор: alkaltchev

Разпътни времена.
Разпътни нрави.
Живеем в хаос,
непомерно див.
Каквото и да струваш
и да правиш
излиза,
че за всичко – ти си крив.

И само чуваш
да те определят,
като субект
природно мързелив.
Ти да работиш,
друг да разпределя
с какво и колко,
още да си жив.

Да ти вменява,
че си равнодушен.
Да ти внушава даже,
че си тъп.
А всъщност
пеликанската си гуша
да пълни стъпил,
върху твоя гръб.

Разпътни чувства
и разпътни мисли
с разпътен дух,
безбожно търсят мъст.

Мен пита ли ме някой
какво искам?

Разпятие!

Разпятие!

И кръст.