автор: miri

Падат сухите листа
и дърветата остават
голи като истини.
Колко много истини
в живота си прозрях
и от тях така боли ме.
Да бях художник
щях да нарисувам
тези истини във черни краски,
но само в сънищата си сънувам
истините като ласки.

И като есенни дървета оголяла,
без никакви мечти дори,
аз оглеждам се в себе си цяяла,
но не намирам своите черти.