автор: mamasha

(на този, който ми изпрати щуреца)


Препусна севервенякът
след пъстрия керван
на есенния листопад,
самотните гнезда
наметна със саван
от шепи пухкав сняг...
Студено е...
Един щурец
подслон намери
във моята душа
и с песен тиха
жаравата
на спомените разгоря.
И светло стана,
и топло стана
със тая песен -
от лятото камбана.
Сега съм сгушена
във споменната топлина,
гаданието слушам -
предсказва ми щурецът
зеленото пробуждане
на пролетта.
Предрича -
възторжени напеви на дъжда
ще прозвънят
над къщите и над полята
в тревите кълнали
ще слезе слънце пак,
и нежността на птиче ято
света ще излекува
от ледения мрак...
Навън препуска
северният вятър,
оставя на стъклото
сковаваща следа...
Вещае тихо тук
щурец - оракул
зеленото пробуждане
на пролетта.