ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Perunika
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14143
 Онлайн са:
 Анонимни: 681
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 681
 |  Все някой ден ще се случи това,
някой път, неслучайно, завинаги.
Очаквам го тихо, като под вода.
Слънце по заник ще ме достигне.
Звездите по утро след любовта,
рози наесен подир първия скреж.
Просто е. Иде краят на песента
и на всеки недобленуван копнеж.
Избледнява небето. Прозрачно е.
Шепа листа като прах ме пилеят.
Помня те, но безоблачно мрачно е
и птици оттатък реката ми пеят.
Няма страх, няма яд, ни надежда.
Дано душата ми вечно те помни...
Губя се или Бог от мен ме отвежда.
Живот. Стомни, счупени стомни.
Публикувано от valka на 10.12.2008 @ 21:00:47
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 5
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Забрава" | Вход | 12 коментара (24 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Забрава
от voda на 11.12.2008 @ 17:04:21
(Профил | Изпрати бележка) | Тъжното е, че много преди физическата си смърт човек може да умре духовно -
от несбъднатости...
Мъдър стих!
Поздравления, Михаела! |
Re: Забрава
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 11.12.2008 @ 19:19:02
(Профил | Изпрати бележка) | Много точно!
"че много преди физическата си смърт човек може да умре духовно"
Чак не ми се иска да продължавам...
Няма мъдрост в живеенето ни, защото цялото е на "прима виста".:)
Мъдростта идва след всичко това...
Прегръдка!
|
]
Re: Забрава
от phifo на 11.12.2008 @ 16:31:35
(Профил | Изпрати бележка) | Няма тлен за такива спомени!
Хубав текст, с много чувство, но някак претеглен и уравновесен. Поздрави! |
Re: Забрава
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 11.12.2008 @ 16:43:00
(Профил | Изпрати бележка) | Примирен...
Виж как си усетил!:)
Може и да не ми отива, но така е, не само се смиряваме, но и се примиряваме пред някои неща. Нямам предвид смъртта точно, както е в текста.
Благодаря ти! |
]
Re: Забрава
от regina на 11.12.2008 @ 13:01:16
(Профил | Изпрати бележка) | Живот. Стомни, счупени стомни.
--------------------------
страхотен образ!...счупените стомни на мечтите, копнежите, нестаналото, несвършеното, всичко онова, което остава след нас...може би за да ни извика за живот после.
благодаря за погледа, Мейка...невероятна си! |
Re: Забрава
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 11.12.2008 @ 14:49:17
(Профил | Изпрати бележка) | Добре си "напуълнила" моите стомни, добре!:)
Ох, Рег, за толкова време живот все още съм вероятна:(
:))*
Благодаря ти за проницателността! |
]
Re: Забрава
от templier на 11.12.2008 @ 08:43:08
(Профил | Изпрати бележка) | | Всъщност любовта и смъртта са основните двигатели на живота. Така прекрасно си ги вплела в тези стомни. Поздрави! |
Re: Забрава
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 11.12.2008 @ 14:47:12
(Профил | Изпрати бележка) | | Докато са здрави и пъкни стомните, да пием и да се радваме на това!:) |
]
Re: Забрава
от mi_me_to (mi_me_to_86@abv.bg) на 11.12.2008 @ 08:34:00
(Профил | Изпрати бележка) | Красиво е написаното, и тъжно.
Финала ме разпиля на прах...:-) |
Re: Забрава
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 11.12.2008 @ 14:46:20
(Профил | Изпрати бележка) | Накрая всичко е прах...нали от кал сме и на кал ще станем...
:)* |
]
Re: Забрава
от midnight_witch на 11.12.2008 @ 08:01:51
(Профил | Изпрати бележка) | | дъждовно ми стана по тоя заник, докато избелява живота...мея, приказнице, помниш ли че някъде казваха, как счупеното носи щастие? |
Re: Забрава
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 11.12.2008 @ 14:44:53
(Профил | Изпрати бележка) | | На самия финал за кога, за кога това щастие?!:)/усмихвам се, но не точно/. Щастието е да се живее. По-скоро имах предвид една друга смърт преди Смъртта, но нарочно оставих стиха така да звучи, пак крайно. Тръгваме с големите и шарени стомни за вода, пък докато стигнем, всичко на парчета... |
]
Re: Забрава
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 11.12.2008 @ 06:16:35
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Да не си надничала над рамото ми в един от суровите ми и недовършени стихове, лейди?
:)
Неподражаема си, когато заплиташ смъртта и любовта!
Изведнъж ме заля усещането, обаче, на чия музика ми звучат тези ти текстове. Ще ти оставя един от нейните...
Мъка от любов
Мисля вечер, като си постилам,
да заспя и да забравя! -
Падне ми глава без сила,
във сълзи ще се удавя.
Стана и вратата си отварям,
вслушвам се... далече се унасям...
Нежен славей в песни ще забравя,
той на моя тъжен час приглася.
Светват пътищата пусти и големи...
Пак ги гледам с поглед тих, прощален.
Гроба ми се мярка... Върху му червени хризантеми...
Там - и кръстът ми - запален!
Яна Язова
|
Re: Забрава
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 11.12.2008 @ 14:38:28
(Профил | Изпрати бележка) | А, аз заплитам скръбта и любовта...:( :). те са са си сплетени здраво:).
Надничала съм в суровата и недовършена, слава богу, съдба, затова:)
И много благодаря за стиха и аналогията! Не се чувствам насърчена да драматизирам темата за смъртта обаче:), реална или друга, просто се радвам и на други гледни точки. |
]
Re: Забрава
от vesslavova на 10.12.2008 @ 23:42:27
(Профил | Изпрати бележка) | Мейя,счупеното понякога носи и щастие!Пожелавам ти го от сърце!
Поздравления за хубавото стихо!
Весела |
Re: Забрава
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 11.12.2008 @ 14:32:47
(Профил | Изпрати бележка) | Понякога. Пък аз си мсиля, че само така се успокояваме.
С предметите както и да е, но със счупените приятелства и любови, и души как ли стои въпросът?! Със щастието... |
]
Re: Забрава
от roza1 на 10.12.2008 @ 21:15:49
(Профил | Изпрати бележка) | Живот е.
Все си мисля, че сме устроени така, че...
да помним хубавите неща.
Поздрави!
|
Re: Забрава
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 11.12.2008 @ 14:31:04
(Профил | Изпрати бележка) | А аз си мислех за деня, когато може и тях да не си спомняме.
Странно нещо е животът. Понякога, даже по-често никак не е милостив.
Прегръдка!)* |
]
Re: Забрава
от mariq-desislava на 12.12.2008 @ 18:01:24
(Профил | Изпрати бележка) | | Стихът завладява с копнежността си и с едно отчаяно желание за вечност, но вечност за двама, само за двама... Поздравления, Мея! |
Re: Забрава
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 13.12.2008 @ 16:54:00
(Профил | Изпрати бележка) | Ох, боя се, че вечностите са самотни...Иначе копнежите са за това, да ни отвеждат в мечтаното, което преминава и границата "отвъд".
Благодаря ти! |
]
Re: Забрава
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 17.12.2008 @ 19:22:47
(Профил | Изпрати бележка) | Винаги трябва да се внимава:)
|
]
Re: Забрава
от Meiia (mihaela.alexieva@gmail.com) на 18.12.2008 @ 14:41:33
(Профил | Изпрати бележка) | Така си е, Надя, за безразличието. А примирението си е почти смърт. Временна, защото предстои истинската...
:) Поздрав! |
] |  |
Начало
ХуЛитери
