автор: Izabella

Цветята в стаята ти
са запомнили вкусът ми,
отровен и зелен
първично кратък.
Сега не искат да цъфтят
копнеят за смехът ми,
като дъга след дъжд-
останал отпечатък.

Цветята в стаята ти
хвърлят тежките си сенки
върху прозорците,
въру стените
и
очите ти.
Забравят бързо,
с утрото немеят,
говорят с птиците
и обещават
временност.